Това всеки го знае – щом е опрял до този съдбоносен избор, значи вече е мислил достатъчно дълго. Но все пак не е излишно и едно странично мнение.

Днес при огромното разнообразие изборът  за наем на имот – едностаен, двустаен, къща е като избор за покупка– винаги ще сбъркаш. Защото, когато зарът вече е хвърлен и няма връщане назад, чуждото винаги ще ти лови окото. И все пак типът на жилището винаги зависи от типа живот, който човек  води, така че жилището трябва да обслужва живота ни.

Брокерите от имотните агенции винаги поставят на първо място един всеизвестен критерий – местоположението на жилището. Според тях то определя неговия престиж. Но не трябва да се заблуждаваме – това важи само за снобите и за тези с пълните джобове, които могат без проблеми да постигнат всичките си мечти.

Съвременната тенденция е вече да се живее по-далеч от центъра, а не обратното. Центърът с неговия гмеж и пушилки може да прави желан гъдел на снобите и на гъзарите, но за нормалния човек е ужас. Затова времето след работа непременно трябва да се прекарва в район, подходящ за релаксация, за глътка въздух до следващия ден, а това безспорно е външният пръстен на София – прословутите комплекси – и периферията. Още повече че с развитието на транспорта и при наличие на автомобил придвижването е безпроблемно. Е, има задръствания, но това е неизбежно зло, от което страдат всички и което в близките години няма да бъде премахнато. Но ето – метрото е независимо от тях… Така че доброто местоположение на имота под наем е е да се вижда близката Витоша и под прозореца ти да не кръстосват много транспортни връзки.

Другият определящ критерий е цената. Наемът трябва да “ляга” на доходите ни като ръкавицата на ръката. Заслужава ли си само за да живеем на реномирано място, да си тровим и тормозим живота години наред, да плащаме непосилни наеми, за да задоволим собственото си его? Ясно е, че наемът винаги е най-голямото перо в бюджета, но не трябва да ни виси като дамоклев меч над главата. Той трябва да бъде предвиден години напред като съпътстващ разход, а не като бог, за когото трябва да работим като роби.

Има и още нещо много важно – тясната околна среда, тоест съседите. Какво да се прави, като все още преобладават жилищните типажи на социализма – прословутите блокове. Няма дворче с градинка за цветята на жената, няма самостоятелност от съседите. Един отгоре, други отстрани, трети отдолу… И ако човек има лошия късмет да попадне в “гнездо на оси”, вгорчаването на живота му е гарантирано. Затова е задължително преди наемането на жилище да разузнаете за обстановката наоколо – подходът си зависи от вас, начини има много и в това няма нищо неетично.

Другите доста важни критерии – инфраструктурата на квартала, етажността на жилището, неговата площ и разпределение, близостта до градинки и паркове – могат да се решават “в крачка”. Тук важат собствените предпочитания и нагласи и това е най-приятната част от избора.

Е, след тези съвсем непретенциозни и свободни съвети имайте,  увереност, че сте на прав път, след като сте решили да живеете под наем, а не да се мъчите да се сдобиете със собствено жилище.